Употреба, рискове и противоречия около най-популярния хербицид

Глифозат е неселективен хербицид, използван за контрол на плевели и треви. Той е активната съставка в популярния препарат Roundup и други подобни продукти, използвани както в земеделието, така и в домакинствата. Макар редица здравни агенции, включително Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), да го смятат за безопасен при употреба според указанията, Международната агенция за изследване на рака (IARC) го класифицира като „вероятен канцероген“ за хората.

Какво представлява глифозатът?
Глифозатът е неселективен системен хербицид, което означава, че убива всички растения, с които влезе в контакт, чрез блокиране на синтеза на специфични белтъци, нужни за растежа на растението. Освен това се използва и като десикант – средство, което се прилага непосредствено преди жътва, за да изсуши растенията и да ускори прибирането на реколтата, особено при култури като пшеница, ечемик и овес.

Как действа глифозатът?

Препаратът се абсорбира основно през листата, а не през корените, след което се разпространява в цялото растение. Това го прави особено ефективен срещу широколистни плевели като глухарчета и троскот. В почвата глифозатът се разпада в рамките на няколко месеца, като се свързва здраво с почвените частици, което намалява риска от замърсяване на подпочвените води.

Къде се съдържа глифозат?

Глифозатът се използва по целия свят под различни търговски наименования, включително:

Roundup Weed & Grass Killer

RM43 Total Vegetation Control

FarmWorks Grass and Weed Killer

Ortho GroundClear

Ranger Pro

Освен в домакинства и обществени зелени площи, глифозатът има широко приложение в индустриалното земеделие. Концентрациите му могат да варират значително – от 0.25% до 41%.

Рискове и здравни последици
Според EPA, при правилна употреба глифозатът:

  • Не представлява риск за възрастни или деца
  • Не е доказано, че предизвиква рак
  • Не нарушава хормоналната или нервната система
  • Не представлява риск при консумация на храни с остатъци от глифозат

Тези заключения се подкрепят и от Европейската агенция по химикалите, EFSA, Канадската агенция за контрол на пестицидите и други институции.

Противоречия и критики

За разлика от EPA, IARC класифицира глифозата като „вероятно канцерогенен за хората“ (група 2А), основавайки се на проучвания при мишки, където се наблюдава връзка с някои видове рак. Някои изследвания свързват дългосрочното излагане на високи дози глифозат с по-висок риск от неходжкинов лимфом при хора. От друга страна, редица учени посочват, че глифозатът не се натрупва в тялото и бързо се елиминира.

През 2019 г. Агенцията за токсични вещества на САЩ (ATSDR) също отбелязва потенциален риск от рак, свързан с употребата на глифозат.

Хранителна безопасност

Остатъчни количества глифозат могат да бъдат открити в плодове, зеленчуци, зърнени храни и други хранителни продукти. EPA обаче смята, че тези нива са безопасни, стига да не надвишават допустимата дневна доза (ADI), която в момента е 0.5 мг/кг телесно тегло на ден. EFSA дори предполага, че по-високи дози могат да бъдат безопасни, като не са наблюдавани вредни ефекти при 100 мг/кг/ден.

Законодателство и забрани

Глифозатът остава легален в повечето страни по света, включително и в САЩ. Въпреки това, някои държави са въвели ограничения или пълна забрана:

Франция, Нидерландия и Белгия го забраниха за битова употреба

Виетнам забрани продажбата и употребата през 2021 г.

Германия обяви, че ще забрани глифозата до края на 2023 г.

В Калифорния и някои окръзи в САЩ също са наложени ограничения, основаващи се на притеснения относно канцерогенността на препарата.

Заключение

Глифозатът е широко използван хербицид, с доказана ефективност, но и със сериозни противоречия около неговата безопасност. Докато официалните агенции като EPA твърдят, че е безопасен при правилна употреба, организации като IARC посочват потенциални канцерогенни рискове. С оглед на разнопосочните становища, дебатът около бъдещето на глифозата продължава с пълна сила.