След почти две години интензивни преговори, Европейският съюз постигна съгласие по нов Закон за наблюдение на почвата, който поставя началото на първата по рода си законодателна рамка, фокусирана върху състоянието на почвите в Европа. Законът изисква държавите-членки да въведат системи за събиране на данни, които ще позволят по-добро проследяване на деградацията и замърсяването на почвите.

Контекст: отстъпки под натиск

Новината идва на фона на широко разпространени протести срещу екологичната политика на ЕС, водени от земеделски лобита и подкрепяни от консервативни политици. Именно този натиск вече доведе до оттеглянето на предложения регламент за устойчиво използване на пестициди (SUR) – стъпка, която предизвика тревога сред природозащитните организации и научната общност.

Какво включва новият закон?

Новият регламент за почвата предвижда:

  • Създаване на национални системи за мониторинг на състоянието на почвите;

  • Събиране на информация за замърсяване, ерозия, изчерпване на хранителни вещества и загуба на биоразнообразие;

  • Насърчаване на доброволни мерки за подобряване на здравето на почвите;

  • Без въвеждане на директни задължения за фермерите.

Евродепутатът Мартин Хойсик коментира, че това е „важна стъпка към по-добра подкрепа на фермерите“, като законът предлага информация и насоки, без да налага допълнителна бюрокрация.

Реакции от природозащитните организации

Въпреки че споразумението се счита за успех в сегашната политическа обстановка, екологичните организации изразиха разочарование от липсата на амбиция.

Каролайн Хайнзел от Европейското бюро по околна среда заяви, че законът „просто ще наблюдава продължаващата деградация на почвите, вместо да я спре“.

Кристин Де Шамфелар от организацията Pesticide Action Network Europe подчерта, че намаляването на пестицидите трябва да бъде приоритет:

„Пестицидите и другите замърсители на почвата трябва не само да бъдат внимателно наблюдавани, но спешно и амбициозно да бъдат намалени.“

Какво означава това за България?

За България този закон предоставя възможност да изгради по-добра национална система за наблюдение на почвите, включително в земеделските райони с интензивна употреба на пестициди. Но без конкретни ангажименти за намаляване на замърсителите, включително химикали с доказано вредно влияние, реалната промяна може да се окаже минимална.