Глифозатът е най-широко използваният хербицид в света и активната съставка в прочутия препарат Roundup. През последните години се водят ожесточени дебати около неговата безопасност, а ново проучване от Италия отново вдига тревога, свързвайки излагането на глифозат с по-висока честота на тумори при плъхове.

Изследването, публикувано в списанието Environmental Health, проследява плъхове, изложени на различни количества глифозат още преди раждането им. Те получавали дневни дози от 0,5, 5 и 50 мг/кг телесно тегло в продължение на две години — стойности, които според европейските регулатори би трябвало да са безопасни.

Резултатите са тревожни: плъховете, изложени на глифозат, са развили повече както доброкачествени, така и злокачествени тумори в различни органи, отколкото контролната група. Учените съобщават също за 40% смъртност, свързана с левкемия, при животни под 1 година — еквивалент на възраст под 35–40 години при хората.

„Наблюдавахме по-ранна поява и по-ранна смъртност от редки злокачествени тумори — включително левкемия, рак на черния дроб, яйчниците и нервната система“, казва ръководителят на изследването д-р Даниеле Мандриоли от Изследователския център „Чезаре Малтони“ в Италия.

Приложими ли са тези резултати за хората?

Плъховете често се използват като „модел“ за хората в научни изследвания, подчертава съавторът д-р Питър Ландриган от Бостънския колеж. Според него фактът, че левкемията се е развила толкова рано при младите плъхове, може да е знак за потенциален риск и при децата.

Въпреки това трябва да се отбележи, че хората обикновено са изложени на много по-ниски нива на глифозат в сравнение с тези, прилагани в опита.

Защо учените все още спорят за глифозата?

Регулаторните органи по света не са на едно мнение. Например през 2020 г. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) заяви, че при спазване на етикета глифозатът „не крие риск за човешкото здраве“ и е „малко вероятно да е канцероген“. По-късно това заключение беше отменено след съдебни спорове.

Междувременно Международната агенция за изследване на рака (IARC) към СЗО още през 2015 г. класифицира глифозата като „вероятен канцероген“. Разликата идва от това как се оценяват данните:

  • EPA се е опирала основно на непубликувани доклади, платени от производителите на Roundup, докато IARC разглежда независими, рецензирани научни публикации.

  • EPA анализира само чистия глифозат, докато IARC обръща внимание на цялата формула на хербицида, която съдържа и други потенциално вредни добавки.

  • EPA оценява предимно хранителен прием, докато IARC разглежда и професионални, по-високи експозиции.

Как да намалим риска от глифозат?

Тъй като глифозатът е толкова широко използван, следи от него често се откриват в храни като зърнени закуски и тестени изделия. Експерти от неправителствената Environmental Working Group (EWG) съветват:
– Когато е възможно, купувайте био версии на плодовете и зеленчуците;
– Обърнете внимание, че някои конвенционални продукти (например ананас, царевица, авокадо, лук) по принцип задържат по-малко остатъци от пестициди;

– Търсете етикет „glyphosate residue free“ върху пакетираните храни;
– Ограничете или избягвайте използването на химически препарати за плевели в двора си.

Защо това ни засяга?

Дори да не се използва в двора ни, глифозатът остава във въздуха, във водата и в почвата. Новото италианско изследване доказва, че дори дози, считани за „безопасни“ според официални норми, могат да предизвикат тумори при плъхове, което поставя въпроса дали стандартите за човешка безопасност не трябва да бъдат преосмислени.