Всеки месец милиони жени и момичета използват тампони, превръзки или менструално бельо, без дори да се замислят какво има в тях. Свикнали сме да вярваме, че тези продукти са безопасни — нали са предназначени да се използват на едно от най-чувствителните места в тялото? Но истината е, че производителите невинаги са длъжни да декларират съставките или да проверяват дали в продуктите няма опасни остатъци.

Наскоро публикуван доклад на Wen (Women’s Environmental Network) разтърси представите ни. Изследователи са тествали тампони, купени от големи вериги магазини във Великобритания, и са открили в един от тях остатъци от глифозат — добре познатия хербицид, който се използва масово в селското стопанство. За сравнение, концентрацията на глифозат е била 40 пъти над допустимото количество в питейната вода. Световната здравна организация смята глифозата за „вероятен канцероген“, а вече има доказателства за връзка с Паркинсон, ендокринни нарушения и други сериозни заболявания.

Още по-притеснителното е, че тампонът се поставя директно във влагалището — зона с изключително чувствителна лигавица, която абсорбира химикалите много по-бързо и директно в кръвния поток, заобикаляйки естествените механизми на детоксикация в организма.

Но глифозатът далеч не е единственият проблем. В много менструални продукти се откриват фталати (хормонални замърсители), PFAS („вечни химикали“ с канцерогенен потенциал), тежки метали като олово, кадмий и арсен, дори ароматизатори, които могат да раздразнят лигавицата или да причинят инфекции. Всички тези вещества могат да повлияят репродуктивното здраве, да отключат алергии, да нарушат хормоналния баланс и да увеличат риска от рак.

А защо изобщо се стига дотук? Една от причините е памукът. Памукът се смята за „най-мръсната култура в света“, тъй като на него се използват огромни количества пестициди — само 1% от световния памук е органичен. При индустриалното производство фермерите, често жени, работят без защитни средства, излагайки себе си и семействата си на отравяния. Нерядко пестицидите попадат в крайния продукт — включително в тампони и превръзки.

Още по-тревожно е, че в много страни, включително и в България, няма изрични правила за максимално допустими остатъци от пестициди в менструалните продукти. Производителите не са длъжни да посочват пълния състав, нито да доказват, че продуктът е безопасен за продължителна употреба. В крайна сметка тампоните се третират като обикновен текстил — все едно си купувате тениска, а не нещо, което се поставя вътре в тялото.

Ето защо експертите призовават за по-строги регулации, които да задължат фирмите да обявяват всички съставки, да тестват продуктите си за остатъчни пестициди и вредни вещества, и да гарантират, че менструалните продукти няма да ни разболеят. В доклада дори се препоръчва да има специална държавна програма за безплатни менструални продукти в училищата — но задължително сертифицирани като органични и без добавки.

Какво можем да направим ние като потребители?
– Да избираме органични, неароматизирани продукти — там рискът от вредни остатъци е значително по-нисък.

-Да търсим прозрачни марки, които декларират съставките си.

– Да не се страхуваме да задаваме въпроси — ако дадена марка отказва да публикува информация, това е червен флаг.


– Да говорим по темата — защото менструацията не е срам, а въпрос на здраве.

Докато няма ясни закони, ние, потребителите, сме тези, които трябва да държим сметка на производителите. Всеки заслужава да знае какво слага в тялото си, особено когато става дума за продукти, които използваме всеки месец в продължение на десетилетия.

Менструалното здраве е човешко право — нека го защитим.