Затлъстяването е много по-разпространено сред хората в икономически развитите региони, отколкото сред тези, които живеят в традиционни общности – например ловци и събирачи на диви храни или пастири, които се прехранват основно с отглеждане и пасене на животни. От години здравните експерти смятат заседналия начин на живот в индустриализираните страни за основна причина за нарастващите нива на затлъстяване.

Ново изследване, публикувано в престижното научно списание PNAS (2025), поставя под въпрос това предположение. Учени, анализирайки обширни данни от десетки държави, установяват, че хората по света – от офис служители в САЩ до пастири в Сибир, земеделци в Боливия и ловци-събирачи в Танзания – изразходват приблизително еднакво количество енергия всеки ден.

Заключението: начинът на хранене, а не физическата активност, вероятно е водещият фактор за риска от затлъстяване.

Енергийните разходи – сходни по цял свят

За да измерят колко енергия изразходва човек, учените използват метод, наречен „двойно белязана вода“, който изчислява количеството издишан въглероден диоксид. Данните от над 4000 възрастни в 34 популации по света показват, че след корекция за размера на тялото разликите в дневните енергийни разходи между бедни и богати общества са минимални.

Интересно е, че в по-богатите региони се наблюдава леко по-ниска базална обмяна на веществата – енергията, която тялото изразходва в покой. Една възможна причина е, че по-добрият достъп до здравни грижи намалява нуждата от интензивна работа на имунната система, което пести енергия.

„Енергийният таван“ на човешкото тяло

Резултатите подкрепят т.нар. модел на ограничените дневни енергийни разходи – според него хората еволюционно са програмирани да изгарят ограничено количество калории дневно, независимо колко активни са. Дори хора, които се движат много, в дългосрочен план изразходват енергия в сравнително тесен диапазон.

Изследванията показват, че макар маратонци и ултрамаратонци да горят огромни количества калории в дните на състезания, те не могат да поддържат тези нива постоянно. Смята се, че тялото компенсира, като намалява енергията, отделяна за други функции – например имунен отговор или растеж.

Лесният достъп до калории – истинският проблем

По-високият процент телесни мазнини в индустриализираните държави се обяснява с лесната и постоянна наличност на калорична храна. Хората просто приемат повече калории, отколкото могат да изгорят.

Дори най-ревностните привърженици на физическата активност, като проф. Джеф Хоровиц от Университета на Мичиган, признават, че движението само по себе си не е ефективно средство за отслабване, ако не се контролира храненето.

Допълнителен фактор е разпространението на ултрапреработени храни – те не само съдържат лесно усвоими калории, но и предразполагат към преяждане. „Да изядеш бързо един Биг Мак с пържени картофи и кола е въпрос на минути, а за да изгориш тези калории чрез бягане, ще са нужни часове и много усилия“, коментира Хоровиц.

Пестициди, хранене и риск от затлъстяване

Освен излишния прием на калории и ултрапреработените храни, все повече проучвания свързват определени химикали в храната – включително някои пестициди – с повишен риск от затлъстяване. Част от тях се определят като „обезогенни“ вещества – т.е. такива, които могат да нарушават хормоналния баланс и да влияят на метаболизма, като стимулират натрупването на мазнини.

Пестициди от групата на органофосфатите, както и някои устойчиви органични замърсители (например ДДТ, вече забранен в повечето страни, но все още откриван в околната среда), се разглеждат от учените като потенциални фактори за метаболитни нарушения. Те могат да повлияят на ендокринната система и да променят начина, по който тялото складира или изгаря енергия.

В индустриализираните общества, където храната често е произведена с интензивна употреба на пестициди, този допълнителен ефект може да се комбинира с лесния достъп до калории и да увеличи риска от наднормено тегло и свързаните със затлъстяването заболявания.

Заключение

Здравословното хранене не е само въпрос на калории – важно е и качеството на храната, включително дали е произведена с минимална или без употреба на пестициди. Изборът на биопродукти и сезонни местни храни може да намали излагането на потенциално вредни химикали и да подпомогне поддържането на нормално тегло.