През 2025 г. мащабен метаанализ на 1 705 научни изследвания потвърждава тревожната истина: пестицидите са широко токсични за много нецелеви организми, дори в ниски концентрации. Авторите подчертават:

„Пестицидите засягат огромно разнообразие от видове и може да са свързани със загубата на глобално биоразнообразие. Размерът на тази заплаха остава само частично разбран. Нашите резултати поставят под въпрос устойчивостта на сегашния модел на употреба на пестициди и потвърждават необходимостта от по-строги оценки на риска.“

Масова употреба и скрити ефекти

Годишно по света се прилагат няколко милиона тона пестициди. Моделът на индустриалното земеделие разчита на мащабно пръскане, което излага на риск опрашителите и безгръбначните, от които зависи производството на храни.

Проучването показва, че пестицидите не трябва да се оценяват само по леталните дози. Дори ниски концентрации увреждат растежа, размножаването, поведението и основните физиологични функции на много видове. Комбинирането на различни химикали или тяхното дълготрайно присъствие в околната среда засилва негативния ефект.

„Пръскане на пейзажа с отрова“

„Ако напръскаш целия пейзаж с инсектицид, не бива да се изненадваш, че насекомите изчезват. Това е почти неизбежно, колкото и внимателно да го правиш,“ казва проф. Дейв Гоулсън, биолог и един от авторите на изследването, в интервю за PAN Europe.

Спадът в популациите на насекоми и други членестоноги се ускорява. Наред със загубата на местообитания, климатичните промени и светлинното замърсяване, най-големият двигател на този процес е именно масовата употреба на пестициди.

Според анализа негативните ефекти се наблюдават в световен мащаб, но са особено силни в умерения климат. Дори вещества, създадени за конкретни вредители, увреждат и други организми:

  • неоникотиноиди – опасни за земноводни и хора,
  • фунгициди – потискат полезни гъби,
  • хербициди – вредят на метаболизма на растенията и на жизнеспособността на прашеца,
  • инсектициди – пряко свързани с изчезването на опрашители.

Недостатъчна регулация и подценени рискове

Сегашната система за оценка на пестициди е съсредоточена върху няколко моделни вида (напр. плъхове) и не отчита реалното разнообразие от реакции при различни организми.

„Регулаторната система многократно ни е подвеждала. Тя не успява да предвиди реалните последствия, когато пестицидите се прилагат в мащабни земеделски площи,“ коментира проф. Гоулсън.

Съществуват и „скрити разходи“, които не се отразяват в цената на пестицидите: щети върху екосистемите, загуба на опрашители и нарушени природни процеси. Това прави устойчивите практики финансово по-малко изгодни за фермерите, които често прибягват до превантивно пръскане.

Освен това не се взема предвид дългосрочното ниско ниво на излагане, игнорират се кумулативните ефекти на пейзажно ниво и не се оценяват взаимодействията между активни вещества, които могат да действат синергично и да увеличават токсичността.

Заключение: нужна е промяна

През 2015 г. глобалната употреба на пестициди достига 4,1 млн. тона активни вещества. Този модел на земеделие е неустойчив и застрашава биоразнообразието.

Авторите на изследването призовават за широки политически мерки за намаляване на употребата на пестициди и прилагане на Интегрирано управление на вредителите (IPM), което дава приоритет на не-химични методи и оптимизира решенията за третиране.

„Не страдаме от недостиг на пестициди – само в Европа има около 500 различни вещества на пазара. Но страдаме от недостиг на насекоми и биоразнообразие,“ заключава проф. Гоулсън.