На 31 март 2026 г. Европейската комисия прие нов регламент, който поставя основата на следващия етап от контрола върху пестицидите в храните. Макар да не става дума за директна забрана на вещества, решението има важно значение, защото определя как ще се събират и анализират данни за остатъци от пестициди в периода 2027–2029 г.

Става въпрос за Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/748, който въвежда координирана програма за контрол във всички държави членки. Това означава, че за първи път в толкова структуриран вид страните в ЕС ще следват един и същи подход при изследването на храните. Вместо отделни национални практики, се въвежда обща система, която позволява резултатите да бъдат сравнявани и анализирани на европейско ниво.
Източник: EUR-Lex – https://eur-lex.europa.eu/eli/reg_impl/2026/748/oj

Тази промяна може да изглежда техническа, но всъщност е ключова. Чрез нея ЕС цели не просто да установи дали има нарушения, а да разбере по-добре какво реално консумират хората и как натрупването на различни пестициди може да влияе върху здравето. Това е част от по-широк преход към политики, основани на данни, а не само на отделни проверки.

Програмата е с продължителност три години, което също е показателно. В сферата на пестицидите промените са бързи – нови вещества се разрешават, други се забраняват, а земеделските практики се адаптират към климатични и икономически условия. Затова ЕС предпочита по-кратки цикли, които позволяват редовно актуализиране на приоритетите и по-точна оценка на риска.

За България това решение означава няколко важни неща. От една страна, националните институции ще трябва да работят в по-ясна и синхронизирана рамка с останалите държави. Това ще доведе до по-последователен контрол и по-добра проследимост на резултатите. От друга страна, земеделските производители ще бъдат поставени под по-голямо внимание, тъй като проверките ще бъдат част от общоевропейска система, а не само от национален контрол.

За потребителите обаче това е положителна стъпка. По-доброто събиране на данни означава по-точна оценка на риска и по-голяма прозрачност относно качеството на храните. Освен това информацията, събрана от всички държави, включително България, ще се използва за бъдещи решения на европейско ниво – като ограничаване на определени вещества или промяна на допустимите нива.

В по-широк контекст новият регламент показва посоката, в която се движи ЕС – към по-строг, но и по-обоснован контрол върху пестицидите. Вместо резки промени, се изгражда система, която постепенно събира необходимите доказателства за следващите стъпки.


Снимка: Photo by Almas Salakhov on Unsplash

Използвани източници

  1. Европейска комисия. Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/748 от 31 март 2026 г. относно координирана многогодишна програма за контрол на остатъците от пестициди (2027–2029).
    Достъпно на: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg_impl/2026/748/oj
  2. Европейска комисия. EU multi-annual control programmes (пестициди и максимални остатъчни нива).
    Достъпно на: https://food.ec.europa.eu/plants/pesticides/maximum-residue-levels/enforcement/eu-multi-annual-control-programmes_en
  3. EFSA (Европейски орган за безопасност на храните). Pesticide residues in food.
    Достъпно на: https://www.efsa.europa.eu/en/topics/pesticide-residues-food
  4. Европейска комисия. Legislation on pesticide maximum residue levels (MRLs).
    Достъпно на: https://food.ec.europa.eu/plants/pesticides/maximum-residue-levels/eu-legislation-mrls_en