Европейската система за контрол на пестицидите постепенно се насочва към един от най-сложните въпроси в оценката на безопасността на храните: какво се случва, когато човек е изложен не на едно, а на няколко различни остатъчни вещества едновременно?

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) продължава да развива т.нар. кумулативна оценка на риска, при която се разглежда общото въздействие на групи пестициди, способни да засегнат един и същ орган или физиологична система.

Темата често се описва като „коктейлен ефект“ на химичните вещества.

Защо оценката на отделните пестициди не е достатъчна?

При традиционната оценка на безопасността всяко активно вещество се разглежда самостоятелно. За остатъците от пестициди в храните се определят максимално допустими нива, известни като MRL.

На практика обаче в един хранителен продукт могат да бъдат открити остатъци от повече от един пестицид.

Това не означава автоматично, че храната е опасна или че не отговаря на европейските изисквания. Всяко от установените вещества може да бъде под съответната максимално допустима стойност.

Въпросът е друг: какъв е общият риск, когато различни вещества с подобно действие попадат в организма едновременно или в рамките на продължителен период?

Именно на този въпрос се опитват да отговорят кумулативните оценки на риска.

Какво прави EFSA?

EFSA групира пестицидите според ефектите, които могат да предизвикат върху определени органи и системи. Тези групи се наричат Cumulative Assessment Groups, или CAG.

Принципът е, че пестициди, които могат да предизвикат сходни токсикологични ефекти, трябва да бъдат разглеждани и заедно, а не единствено като отделни вещества.

През 2026 г. учените на EFSA приключиха първите два етапа от разработването на кумулативна оценка за пестициди с потенциално въздействие върху бъбреците: идентифициране на опасностите и създаване на съответните групи за кумулативна оценка.

Работи се и върху оценки, свързани с черния дроб и репродуктивната функция.

EFSA посочва 2030 г. като целева година за приключване на необходимите кумулативни оценки на риска за остатъците от пестициди.

Как се изчислява комбинираният риск?

Европейският подход не се основава просто на броя на откритите пестициди.

Оценява се експозицията към групи вещества, които могат да засегнат една и съща тъкан, орган или физиологична система. Използват се данни от официалния мониторинг на остатъците от пестициди, информация за хранителната консумация и токсикологични данни за отделните вещества.

Методиката позволява да се изчисли вероятността различните експозиции да се натрупат до ниво, което изисква допълнително внимание от регулаторните органи.

Европейската комисия отбелязва, че този подход представлява важна стъпка отвъд оценяването на всяко химично вещество поотделно.

Какво означава това за потребителите?

Наличието на няколко остатъчни вещества в един продукт не трябва да се тълкува автоматично като доказателство за риск.

Именно затова кумулативната оценка е важна.

Тя позволява да бъде разгледан по-реалистичен сценарий на човешката експозиция, при който през храната ежедневно могат да постъпват различни химични вещества от различни източници.

Европейското законодателство вече предвижда кумулативните ефекти да бъдат вземани предвид при определянето на максимално допустимите остатъчни количества, когато са налични подходящите методи за оценяването им.

Разработването на тези методики обаче е научно и технически сложно и все още продължава.

От контрол на отделното вещество към оценка на реалната експозиция

Развитието на кумулативните оценки показва постепенно изменение в начина, по който Европа разглежда химичния риск в храните.

Вместо въпросът да бъде единствено „Колко от конкретния пестицид има в продукта?“, все по-важен става и въпросът:

„На каква комбинация от вещества е изложен потребителят и как действат те върху организма като група?“

Това не отменя съществуващите максимално допустими нива за отделните пестициди. То добавя още един слой към оценката на безопасността, който трябва по-добре да отразява реалното излагане на хората на множество химични вещества чрез храната.

Работата на EFSA в тази област ще бъде особено важна през следващите години, тъй като резултатите постепенно могат да бъдат включвани по-широко в европейската регулаторна практика.

Източници: Европейски орган за безопасност на храните (EFSA); Европейска комисия.

Европейската система за контрол на пестицидите постепенно се насочва към един от най-сложните въпроси в оценката на безопасността на храните: какво се случва, когато човек е изложен не на едно, а на няколко различни остатъчни вещества едновременно?

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) продължава да развива т.нар. кумулативна оценка на риска, при която се разглежда общото въздействие на групи пестициди, способни да засегнат един и същ орган или физиологична система.

Темата често се описва като „коктейлен ефект“ на химичните вещества.

Защо оценката на отделните пестициди не е достатъчна?

При традиционната оценка на безопасността всяко активно вещество се разглежда самостоятелно. За остатъците от пестициди в храните се определят максимално допустими нива, известни като MRL.

На практика обаче в един хранителен продукт могат да бъдат открити остатъци от повече от един пестицид.

Това не означава автоматично, че храната е опасна или че не отговаря на европейските изисквания. Всяко от установените вещества може да бъде под съответната максимално допустима стойност.

Въпросът е друг: какъв е общият риск, когато различни вещества с подобно действие попадат в организма едновременно или в рамките на продължителен период?

Именно на този въпрос се опитват да отговорят кумулативните оценки на риска.

Какво прави EFSA?

EFSA групира пестицидите според ефектите, които могат да предизвикат върху определени органи и системи. Тези групи се наричат Cumulative Assessment Groups, или CAG.

Принципът е, че пестициди, които могат да предизвикат сходни токсикологични ефекти, трябва да бъдат разглеждани и заедно, а не единствено като отделни вещества.

През 2026 г. учените на EFSA приключиха първите два етапа от разработването на кумулативна оценка за пестициди с потенциално въздействие върху бъбреците: идентифициране на опасностите и създаване на съответните групи за кумулативна оценка.

Работи се и върху оценки, свързани с черния дроб и репродуктивната функция.

EFSA посочва 2030 г. като целева година за приключване на необходимите кумулативни оценки на риска за остатъците от пестициди.

Как се изчислява комбинираният риск?

Европейският подход не се основава просто на броя на откритите пестициди.

Оценява се експозицията към групи вещества, които могат да засегнат една и съща тъкан, орган или физиологична система. Използват се данни от официалния мониторинг на остатъците от пестициди, информация за хранителната консумация и токсикологични данни за отделните вещества.

Методиката позволява да се изчисли вероятността различните експозиции да се натрупат до ниво, което изисква допълнително внимание от регулаторните органи.

Европейската комисия отбелязва, че този подход представлява важна стъпка отвъд оценяването на всяко химично вещество поотделно.

Какво означава това за потребителите?

Наличието на няколко остатъчни вещества в един продукт не трябва да се тълкува автоматично като доказателство за риск.

Именно затова кумулативната оценка е важна.

Тя позволява да бъде разгледан по-реалистичен сценарий на човешката експозиция, при който през храната ежедневно могат да постъпват различни химични вещества от различни източници.

Европейското законодателство вече предвижда кумулативните ефекти да бъдат вземани предвид при определянето на максимално допустимите остатъчни количества, когато са налични подходящите методи за оценяването им.

Разработването на тези методики обаче е научно и технически сложно и все още продължава.

От контрол на отделното вещество към оценка на реалната експозиция

Развитието на кумулативните оценки показва постепенно изменение в начина, по който Европа разглежда химичния риск в храните.

Вместо въпросът да бъде единствено „Колко от конкретния пестицид има в продукта?“, все по-важен става и въпросът:

„На каква комбинация от вещества е изложен потребителят и как действат те върху организма като група?“

Това не отменя съществуващите максимално допустими нива за отделните пестициди. То добавя още един слой към оценката на безопасността, който трябва по-добре да отразява реалното излагане на хората на множество химични вещества чрез храната.

Работата на EFSA в тази област ще бъде особено важна през следващите години, тъй като резултатите постепенно могат да бъдат включвани по-широко в европейската регулаторна практика.

Източници: Европейски орган за безопасност на храните (EFSA); Европейска комисия.