Европейската комисия представи новата Стратегия за устойчиво управление на водите с амбицията да се справи с влошаващото се състояние на водните ресурси в Европа. Стратегията цели не само защита на водните екосистеми, но и осигуряване на устойчиво управление на водите за бъдещите поколения. Въпреки заявените цели обаче, документът беше остро критикуван от PAN Europe (Pesticide Action Network), които определиха подхода на Комисията като „недостатъчен и изцяло ориентиран към третиране на последиците, а не причините“ за замърсяването.

Основни критики

Според PAN Europe новата стратегия се фокусира основно върху скъпи технологии за пречистване на водите, като недостатъчно внимание се отделя на реално намаляване на замърсителите в източниците на замърсяване. Един от основните източници, който остава слабо регулиран, е употребата на синтетични пестициди в земеделието. Това е проблем, който е особено остър в много европейски държави, включително България, където употребата на химикали в аграрния сектор сериозно замърсява водите и уврежда екосистемите.

Манон Руби, старши експерт от PAN Europe, посочва: „ЕК не отчита наличието на научни доказателства и пропуска възможността да приложи политики, които ще намалят пестицидите в източника. Въпросът не е само в замърсените води, а в подкопаването на цялостната устойчивост на нашата хранителна и екологична система.“

Предложения на PAN Europe

Организацията предлага поредица от конкретни мерки, които биха могли да бъдат интегрирани в европейските политики с цел по-ефективно справяне със замърсяването и защита на водите:

  1. Задължително поетапно намаляване на употребата на пестициди — Намаляването на химическите вещества в земеделието е от съществено значение за ограничаване на замърсяването на водите. За целта трябва да се въведат ясни, етапни цели и времеви рамки.

  2. Забрана на PFAS-пестициди и ТФА-съединения — Вещества с доказано токсично и канцерогенно действие, които все още се използват в някои агрохимически продукти, трябва да бъдат забранени веднага.

  3. Налагане на принципа „замърсителят плаща“ — Този принцип трябва да бъде разширен и да включва агрохимическата индустрия, като се налагат санкции за замърсяване на водите и се изисква отговорност за възстановяване на увредените екосистеми.

  4. Пренасочване на общественото финансиране към устойчиви земеделски практики — Подкрепа за биоземеделие и агроекологични подходи, които минимизират употребата на пестициди и химикали и способстват за възстановяване на природната устойчивост.

Състоянието на водите в Европа

Последният доклад на Европейската агенция по околна среда показва, че едва 40% от повърхностните води в ЕС отговарят на добри екологични стандарти. Голямата част от отклоненията се дължат на агрохимическо замърсяване. В същото време, устойчиви химикали като пестициди, които не се разграждат лесно, продължават да се откриват в големи реки и езера. Това е сериозен проблем, защото химикалите могат да попаднат в хранителната верига, като в крайна сметка влияят на здравето на хората и животните.

Какво следва?

PAN Europe ще предостави официално становище с конкретни предложения към Европейската комисия до края на месец юни 2025 г., като настоява за спешна ревизия на стратегията и за въвеждане на по-амбициозни, превантивни и научно обосновани мерки.

Тези действия са от съществено значение, ако Европа наистина иска да се справи със сериозния проблем на замърсяването на водите, като се фокусира не само върху лечението на последиците, но и върху намаляването на причините за тяхното замърсяване. Спешността на проблема изисква подход, който обединява научни доказателства и конкретни мерки за предотвратяване на замърсяването, а не само за неговото пречистване.