Опасните пестициди продължават да застрашават здравето на хората и природата в Европа. Въпреки въведените ограничения, токсични вещества все още се използват в земеделието, поставяйки под риск почвите, водите и биоразнообразието.
1,3-Дихлоропропен
През 2008 г. Европейската комисия допусна повторно разглеждане на някои пестициди по остарели правила, което позволи на химическата индустрия да предложи спорни вещества като 1,3-дихлоропропен, Metam и други за ново одобрение. Това забави оценката на по-важни пестициди и създаде лобистки кампании в страни като Испания, Италия, Франция и Белгия, където националните министерства подкрепиха повторно допускане на 1,3-дихлоропропен, въпреки че той е канцерогенен и силно изпарлив.
Този пестицид е използван масово в Европа като почвен фумигант, особено при монокултури като царевица, картофи и луковици. Такава практика е свързана с остаряло схващане, че целта на земеделието е да премахне всички естествени елементи от почвата. Новите политики като Интегрирано управление на вредителите (IPM), задължително в ЕС от 2014 г., целят да прекратят тези остарели и вредни практики. Ако 1,3-дихлоропропен бъде отново разрешен, това би насърчило фермерите да не прилагат устойчиви методи като сеитбооборот и използване на устойчиви сортове.
⸻
Глифозат
Под силен натиск от индустрията Европейската комисия забавя оценката на нови пестициди и през 2015 г. удължава разрешението за 39 активни вещества, включително глифозат. Това решение пренебрегва научни изследвания, според които глифозат е свързан с рак (неходжкинов лимфом, мултиплен миелом), нарушава хормоналната система и уврежда ембриони.
Изследвания показват, че глифозат действа като ендокринен разрушител дори в много ниски концентрации, влияе негативно върху човешки плацентарни клетки и увеличава риска от преждевременно раждане и спонтанен аборт. Освен това формулациите с глифозат (напр. Roundup) засилват тези ефекти, като добавените вещества увеличават натрупването му в организма и токсичността.
Въпреки тези данни, разрешението за глифозат в ЕС е било удължено, което излага гражданите и околната среда на потенциално сериозни рискове.
⸻
Mancozeb, Picloram и Linuron
При одобряването на тези пестициди регулаторите в ЕС до момента разчитат почти изцяло на тестове, извършени от индустрията. Публикуваните в независими научни списания данни често показват по-ниски безопасни нива (т.е. веществата са по-токсични), но не се вземат системно предвид. Това поставя под съмнение обективността на оценките и показва нужда от реформи в системата.
⸻
Карбендазим
Според независими източници, Карбендазим е изключително опасен: причинява увреждания на плода при ниски дози, нарушава хромозомите, води до безплодие и рак. Оставащи следи от него са откривани в храни като краставици, мандарини, круши и портокали, особено от Испания и Кипър.
Данните, предоставени от производителя DuPont за регистрация, са непълни и укриват важна информация за генотоксични примеси. Германия, като докладваща държава, е подкрепяла оставането на Карбендазим на пазара, въпреки сериозни пропуски в досието.
Карбендазим е силно токсичен за водни организми, като дори буферни зони от 20 метра не са достатъчни за защита. Съществуват алтернативи на това вещество, а според новите правила на ЕС (Регламент 1107/2009) той трябва да бъде незабавно забранен поради мутагенност и токсичност за репродукцията. Оставането му на пазара би било грубо пренебрежение към здравето на гражданите и околната среда.
