НПО предупреждават: неограничените разрешения за пестициди могат да отслабят защитата на здравето и околната среда в ЕС

Коалиция от европейски организации в сферата на общественото здраве, опазването на околната среда и защитата на потребителите предупреди, че обсъжданите промени в законодателството на ЕС за безопасността на храните и фуражите могат да доведат до сериозно отслабване на контрола върху пестицидите. Поводът е т.нар. Food and Feed Safety Omnibus пакет, който се разглежда в рамките на по-широката европейска програма за „опростяване“ на правилата.

Според организациите основният проблем е предложението за въвеждане на разрешения без предварително определен краен срок не само за активни вещества, използвани в продукти за растителна защита, но и потенциално за самите пестицидни продукти. Това би представлявало съществена промяна спрямо досегашния подход, при който веществата и продуктите подлежат на периодични преоценки на базата на актуални научни данни.

Защо периодичната преоценка е ключова

Пестицидите се използват в динамична среда, в която научните знания, методите за оценка на риска и информацията за дългосрочните въздействия върху хората, почвите, водите и биоразнообразието непрекъснато се развиват. Затова периодичният контрол не е административна формалност, а съществен механизъм за превенция.

Рискът от неограничени разрешения е, че вещества или продукти, одобрени при по-стари критерии, могат да останат на пазара значително по-дълго, без системна актуализация на оценката им. Това е особено важно при вещества, чиито въздействия се проявяват при хронична експозиция, комбинирано действие с други химикали или при натрупване в екосистемите.

Независима научна оценка, изготвена от учени от Leiden University и Wageningen University & Research по поръчка на нидерландския парламент, поставя под съмнение дали предложеният подход действително ще постигне заявените цели за опростяване и ускоряване на процедурите. Според оценката премахването на задължителните периодични проверки може да създаде правна и научна несигурност, да прехвърли тежестта на доказване от производителите към публичните институции и да отслаби принципа на предпазливостта.

Алтернатива: повече експертен капацитет, а не по-слаб контрол

Европейският орган за безопасност на храните посочва, че забавянията в процедурите по подновяване на разрешенията са свързани основно с ограничен капацитет при докладващите държави членки и с качеството на подадените досиета. Според информация, цитирана от PAN Europe, увеличаването на експертния капацитет, включително с около 50 допълнителни специалисти и допълнителни ресурси за по-добри инструменти за оценка, би могло значително да ускори обработката на натрупаните досиета, без да се премахват ключови защитни механизми.

Това поставя важен въпрос пред европейските институции: дали проблемът трябва да се решава чрез отслабване на периодичния научен контрол, или чрез по-добро финансиране, по-ясни процедури и по-строги изисквания към качеството на досиетата, подавани от индустрията.

Дронове за пръскане: технологична възможност или регулаторен риск

Друга чувствителна част от дебата е свързана с използването на дронове за прилагане на продукти за растителна защита. Съветът на ЕС прие позиция, която предвижда улесняване на употребата на определени видове дронове за целево пръскане. Поддръжниците на този подход го представят като възможност за по-прецизно прилагане и намаляване на административната тежест.

Критиците обаче предупреждават, че подобна промяна трябва да бъде предшествана от ясна, хармонизирана на ниво ЕС рамка за оценка на риска. Основните въпроси включват отнасянето на пръскащия облак извън целевата площ, експозицията на хора, животни и нецелеви организми, както и контрола върху употребата в чувствителни територии.

Балансът между опростяване и защита

Опростяването на административните процедури е легитимна цел, особено когато системите са претоварени и забавят навлизането на по-безопасни алтернативи, включително биоконтролни продукти. Но когато става дума за пестициди, „опростяване“ не трябва да означава отслабване на научната оценка, намаляване на прозрачността или ограничаване на общественото участие.

Ефективната регулация трябва да съчетава бързина, предвидимост и висока степен на защита. Това може да се постигне чрез целеви „зелени коридори“ за ясно дефинирани нискорискови и биоконтролни продукти, по-добро качество на досиетата, повече експертен капацитет и запазване на периодичната преоценка за вещества и продукти, които могат да окажат въздействие върху здравето и околната среда.

В този контекст призивът на гражданските организации е ясен: реформата не бива да се приема прибързано. Необходими са задълбочена научна оценка, демократичен дебат и реално участие на независими експерти и гражданското общество, преди да бъдат променени основни елементи от европейската система за контрол на пестицидите.